Бит, душевност и култура.
Жителите на Чифлик имат своята специфична душевност. Географското положение и природата са дали своето влияние върху гордата душевност на заселилите се тук българи, търсещи сигурно място в сърцето на Балкана, върху техния бит и култура.
До днешно време са достигнали много предмети на тогавашния бит душевност и култура, с голяма историческа и културна стойност.
Изделията на чифлишките майстори от троянската школа са търсени от дошлите отблизо и далеч туристи сувенири и носят духа на тогавашната култура.
Повече подробности за изделията на тукашните майстори можете да намерите тук. Тъкали са се черги, китеници, халища, изработвали са се предмети от дърво и керамика.
Как са живели жителите на възрожденски Чифлик:
Избирали са високи и затънтени места, където да построят дом, далече от очите на османските поробители. И до днес са останали такива паметници на възрожденската архитектура, едно от любимите места за посещение на днешните туристи.
Изсичали са гъстите гори за да си осигурят обработваема земя и по средата поставяли кол с побит на него конски череп в знак че земята е заета, и е символизриал тежките мъки, с които е завоювано това място.
Старата архитектура в село Чифлик в началото на неговата история е била съобразена със законите, наложени от османските поробители. Къщите са били малки, едноетажни с една или две стаи (къщи, соба, мазе) ограждани с дървен плет, измазан с глина.
Покривите са били с каменни плочи, докарани от Балкана. вратите са били две: голяма и малка (входна и изходна).
Малката е била предвидена за бягство, ако дойдат турците. Прозорци не е имало, защото се е плащал данък за всеки прозорец
Вътре е имало камина с огън, който се е използвал и за осветление. Огъня в тази камина се е използвал и за готвене и отопление.По-късно са навлезли газовите фенери и лампи.
Вечер чифличани са се събирали около софрата в собата за да вечерят.
По-късно по-заможните чифличани са избирали домове с по-богата архитектура.Издигали са къща на два ката, със соба, къщи, мазета, дирници.
Спането е ставало на одъри или направо на земята. Постелята е била рогозка или козяк, а завивката - черги, китеници, халища.



